Паркът „Митрополит Методий“, познат на поколения старозагорци и гости на града като Аязмото, представлява уникално съчетание между природа, история и непоколебима човешка воля. В края на XIX век Стара Загора се изправя пред едно от най-дръзките си предизвикателства – трансформацията на голия, каменист и засушлив хълм Ахмак Баир в процъфтяваща райска градина. Това мащабно дело, родено от симбиозата между инициативни граждани, обществена подкрепа и безвъзмезден доброволен труд, днес се определя като истински екологичен феномен и символ на родолюбието. Простиращ се на внушителните 3200 декара, паркът не е просто територия за отдих, а жив паметник на вярата, често наричан „духът на Стара Загора“, който носи името на своя визионер и създател – митрополит Методий Кусев.
Централната фигура в тази зелена революция е именно митрополит Методий, чиято визия надхвърля рамките на неговото време. На 28 февруари 1895 г. той полага началото на проекта, като символично засажда първите 25 кипариса на хълма, влагайки в тях дълбокия смисъл на благородството и вярата в светлото бъдеще на града. За него паркът е трябвало да бъде „скъпоценен камък от владишката корона“, който едновременно да разкрасява града и да носи радост на неговите жители. В реализацията на този дързък план се включват изтъкнати лесовъди като Василий Попов и Димитър Товчев, чийто висок професионализъм оставя незаличими следи в историята на българското паркоустройство. Митрополитът посвещава живота си на това дело, като дори се изправя пред сериозни конфликти с местното население, което първоначално се страхувало за пасищата на животните си, и лично охранявал младите насаждения през нощта. Жертвите му в името на общото благо стигат дотам, че той продава истинските скъпоценни камъни от своята корона, за да финансира изграждането на парка, заменяйки ги със стъклени маниста.
Ботаническото богатство на Аязмото е впечатляващо и го превръща в истинска ботаническа градина на открито. За да се осигури оцеляването на екзотичните видове в специфичния топъл климат на Стара Загора, е изграден специален водопровод, който продължава да функционира и до днес. Митрополит Методий лично кореспондира с манастири, християнски общности и известни европейски фирми, за да набави редки семена и фиданки, които пристигали с каруци от Бяло и Мраморно море. Днес паркът разполага с над 60 вида иглолистни растения, включително величествените хималайски, атласки и ливански кедри, секвои, тис и различни видове борове. Широколистната растителност е представена от 45 вида, сред които екзотичните магнолия, лириодендрон (лалево дърво), мимоза, гледичия и специфичния за района дъб паламуд, допълнени от над 30 вида храсти и 20 вида цветни растения.
Архитектурният план и духовното наследство на парка са не по-малко значими от неговата растителност. Централната алея, с впечатляваща ширина от 8 метра, започва от ул. „Августа Траяна“ и води директно до върха на хълма, където е разположен храмът „Свети Теодор Тирон“ и гробът на самия митрополит. По протежение на алеята са разположени ключови обекти като цветния партер (бившият Розариум), площадки с бюстове на национални герои като Христо Ботев и Хаджи Димитър, както и уникален бароков фонтан, доставен директно от Париж. Храмът в сърцето на парка е обвит в легенди, според които именно тук болярската дъщеря Теодора е получила изцеление, а преданията дори сочат мястото като сцена на историческото покръстване на България от княз Борис I през 864 г.. Днес Аязмото е признато за едно от най-значимите културно-исторически места в Източна Европа, съхраняващо уникална зография от Николай Ростовцев, включена в архивите на ЮНЕСКО, и остава живо доказателство за това как с общи усилия и визионерство един пуст хълм може да се превърне в безценно национално богатство.